Причини да избереш веганизма

За здравето ти

Живеем в общество, в което повечето хора израстват с мисълта, че животинските продукти като месото и млякото са задължителна част от здравословното хранене. Добре планираното веган хранене обаче, съдържа всички хранителни вещества, от които се нуждае тялото ни. Според становища на авторитетни организации като Британската асоциация на диетолозите и Американската академия по хранене и диететика, храненето на растителна основа може да е здравословено и достатъчно хранително, за атлети и хора от всички възрасти, както и по време на бременност и кърмене.

Световната здравна организация класифицира като канцерогенни преработените и червени меса. Изследвания доказват, че пълноценната растителна диета подпомага чревния микробиом, намалява възпаленията, понижава високия холестерол и високото кръвно налягане, укрепва имунната система и намалява риска от развитие на много от водещите хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет тип 2, инсулти, някои форми на рак като рак на дебелото черво, гърдата и простатата и дори може да предпази от влошаване на когнитивните способности.

Извлечи максимална полза от веган храненето, като ограничиш солта и консумираш много пълнозърнести храни, плодове, ядки, зеленчуци и бобови растения, като боб, нахут и леща. Тези храни са пълни с полезни фибри, витамини и минерали.

За животните

Животните са дишащи, чувстващи същества. Като нас, те ценят живота и се страхуват от смъртта и болката.

Научени сме да мислим за животните, отглеждани за храна, ако изобщо мислим за тях, като за абстрактна категория „селскостопански животни“ – безименни и безлики. Но животните, отглеждани във ферми, са индивиди с уникални характери и емоции, също като котките и кучетата. Те изпитват радост, привързаност и удоволствие, както и страх, скръб и болка. Подобно на нас те създават приятелства и емоционални връзки и също като нас се стремят да запазят живота си и да избягват страдание.

Често срещано е схващането, че животните не са наранявани при производството на яйца и млечни продукти.

В природата дивите кокошки снасят само 12 до 20 яйца годишно. Индустриално развъжданите кокошки са генетично манипулирани, за да произвеждат между 250 и 300 яйца годишно, което води до болезнени и често фатални репродуктивни нарушения. Повече от 95% са затворени в толкова малки клетки, че дори не могат да разперят крилата си. Разследвания показват, че голяма част от яйцата „без клетки“ и „свободно отглеждане“ са от кокошки, натъпкани с хиляди в зле поддържани помещения, където стъпват в собствените си екскременти и никога не виждат слънчева светлина.

Стандартна практика е болезненото отрязване на част от клюна, за да се предотврати взаимното кълвене в стресиращата среда. В инкубаторите, средно 6 милиарда мъжки пилета се унищожават всяка година, като се задушават или смилат живи , само защото са мъжки, и са безполезни за индустрията. Това се случва дори в малки и семейни ферми, и такива с етикети за хуманност.

По същия начин, млекопроизводството експлоатира репродуктивната система на животните. Както всички бозайници, кравите произвеждат мляко за да хранят бебетата си. Неизбежно, теленцата биват отделяни от майките си, понякога в рамките на няколко часа след раждането, за да могат хората да вземат млякото. Мъжките телета се убиват за телешко месо или се отглеждат за евтино говеждо месо. Женските теленца прекарват първите 2-3 месеца от живота си изолирани в самотни кошари, без майчина грижа през времето, когато тя им е най-необходима.

Кокошките, използвани за яйца, и кравите, използвани за мляко се убиват, когато производството им намалее, а естествената им продължителност на живот е много по-дълга.

И това са само някои от многото примери за това какво причинява човечеството на тези невинни, умни и мили същества.

За планетата

Животновъдството използва средно 80% от цялата земеделска земя, но произвежда по-малко от две пети от протеините и по-малко от една пета от калориите които консумираме. Животновъдството е причина за 14,5% от емисиите на парникови газове, повече от общите емисии на транспортната индустрия. Преминаването към растително хранене би ни позволило да изхраним всички хора на планетата, като същевременно освободим 75% от земеделската земя, което е равно на площта на Австралия, Китай, ЕС и САЩ, взети заедно.

Консумацията на месо, млечни продукти и яйца се счита за приемлив избор според стандартите на съвременното обществото, но така допринасяме за унищожаването на планетата си. Според редица научни становища, проучвания и мета-анализи, растителна диета е единственият начин да намалим достатъчно въздействието си върху планетата, не само по отношение на парниковите газове, но и на глобалното подкиселяване, мъртвите зони в океаните, замърсяването на водите, унищожаването на местообитанията на хора и животни, ерозия на почвата, изчезването на видове. Това е много повече от намаляването на броя на полетите или закупуването на електромобил.

За повече информация относно въздействието на веган храненето върху околната среда ти препоръчваме документалния филм “Cowspiracy“.

За личните човешките ценности

Повечето от нас смятат себе си за любители на животните и никога не бихме ги наранили – те са наши приятели и дори членове на семействата ни. Ужасяваме се, когато чуем история за насилие над животно. Въпреки това нараняваме и избиваме десетки милиарди сухоземни животни всяка година, както и трилиони морски животни, без основателна причина за това.

Родени сме в общество и култура, които още от раждането ни създават убеждението, че животинските продукти са нормални, естествени и необходими. Средата ни налага идеологии, които носим със себе си през целия си живот. За животните ни се казва, че е нормално да обичаме едни и да ядем и експлоатираме други. Нормализирали сме поведение, което обикновено бихме сметнали за ужасно, като използваме вкоренени вярвания  за да оправдаем реалността.

Животните страдат също като нас. Те изпитват широк спектър от емоции, включително любов, радост, скръб, страх и болка. Фактът, че животните изпитват болка, означава, че те имат вроден стремеж да я избягват. Ето защо наше морално задължение е да ги предпазваме от ненужно страдание – ние обаче сме нормализирали експлоатацията на трилиони животни, възползвайки се от тяхната беззащитност и доверчивост.

Всяка покупка, която правим, е глас за типа свят, в който искаме да живеем. Когато купуваме животински продукти или такива, тествани върху тях, ние показваме, че ни устройва да живеем в свят, който причинява насилие над животни. Когато обаче избираме веган варианта, ние заявяваме, че сме против жестокостта към животните и искаме да живеем в състрадателен свят, без насилие.

За хората

От близо 7 милиарда души на планетата около 1 милиард страдат от недохранване, а средно 3 милиона деца умират от глад всяка година.

Животновъдството е пословично неефективно и разхитителното в сравнение с отглеждането на растения за директно изхранване на хората. За селскостопанските животни се изразходва драстично повече храна от световните хранителни запаси, а пък животинските продукти съдържат в пъти по-малко макро и микронутриенти и калории.

В световен мащаб, всяка година изхранваме и убиваме около 80 милиарда сухоземни животни, а на земята живеят 7,3 милиарда души. За производството на един килограм говеждо месо са необходими 13 килограма зърно, докато култури като соята и лещата произвеждат също толкова протеини на килограм, а понякога и повече.

Анализ на световните земеделски добиви показва, че по-доброто използване на съществуващите обработваеми земи би могло да изхрани четири милиарда души повече. Според специалистите, преразпределянето на обработваемите земи би могло да увеличи наличните калории за храна в световен мащаб с до 70%.

Друг аспект, които много от нас не осъзнават е, че зад животновъдната индустрия стои друга категория жертви – служителите. Много от работниците във фермите и кланиците получават психологически травми, които често могат да доведат до тревожност, паника, депресия, злоупотреба с наркотици, дисоциация и параноя. Работниците във фермите и кланиците и живеещите в близост до тях ежедневно излагат здравето си на риск, като се излагат на патогени във въздуха, водата и почвата, които засягат както животните, така и хората.

Антибиотична резистентност, епидемии и болести

Използването на антибиотици в животновъдните ферми е довело до създаването на бактерии, устойчиви на антибиотици, което представлява глобална заплаха за общественото здраве.

Бактериите и другите патогени, които се развиват в животновъдните обекти, могат лесно да се предадат на хората директно чрез консумацията на месо, яйца и мляко. Поради тази прчинина, специалистите винаги съветват, да не се консумират сурово месо, мляко и яйца. Отделно от това, животновъдството и унищожаването на местообитанията с цел разширяване на площите за целите му, както и търговията на диви животни водят до повишаване на риска от вируси, предавани от други видове към хората. Пример за това са епидемии от зоонози като „луда крава“ , птичи грип, свински грип, COVID-19, салмонела и Е. coli.

Зоонозните заболявания са тревожно чести – учените смятат, че над 6 от всеки 10 известни инфекциозни заболявания при хората могат да се разпространят от животни, а 3 от всеки 4 нови или нововъзникващи инфекциозни заболявания при хората идват от животни.