Причини да избереш веганизма

За здравето

Живеем в общество, в което повечето хора израстват с мисълта, че животинските продукти като месото и млякото са съществена част от здравословното хранене. Добре планираното веган хранене обаче следва насоките за здравословно хранене и съдържа всички хранителни вещества, от които се нуждае тялото ни. Авторитетни организации като Британската асоциация на диетолозите и Американската академия по хранене и диететика признават, че веган начинът на хранене може да подпомогнат здравословния начин на живот на хора от всички възрасти, както и по време на бременност и кърмене.

Изследвания доказват, че пълноценната растителна диета подпомага чревния микробиом, намалява възпаленията, понижава високия холестерол и високото кръвно налягане, укрепва имунната система и намалява риска от развитие на много от водещите хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет тип 2, инсулти, някои форми на рак като рак на дебелото черво, гърдата и простатата и дори може да предпази от влошаване на когнитивните способности. 

Преминаването към веган начин на живот може да бъде чудесна възможност да научим повече за храната и готвенето и да подобрим начина си на хранене. Не консумирайки наситени мазнини от месото, млякото и яйцата и избягвайки месото, включително и преработеното такова, което Световната здравна организация класифицира като канцерогенно, се възползваме от предимствата на веган храненето, което се базира изцяло на растителните храни, укрепващи здравето. Възползвай се максимално от него, като ограничиш солта и консумираш много пълнозърнести храни, плодове, ядки, зеленчуци и бобови растения, като боб, нахут и леща например. Тези храни са пълни с полезни фибри, витамини и минерали.

За животните

Животните са дишащи, чувстващи същества, които искат да живеят. Те ценят живота и се страхуват от смъртта.

Научени сме да мислим за животните, отглеждани за храна – ако изобщо мислим за тях – като за абстрактна категория: “селскостопански животни” – безименни, безлики стада и ята, чиито общи характеристики просто се рециклират в безкраен поток от неразличими единици. Но животните, отглеждани във ферми, са индивиди с уникални характери и емоции, също като котките и кучетата. Те изпитват радост, привързаност и удоволствие, както и страх, скръб и болка. Подобно на нас те създават дълбоки приятелства и емоционални връзки и също като нас се стремят да запазят живота си и да избягват страдание.

Млекодобивната и яйчената индустрия също причиняват огромно страдание. Често срещано погрешно схващане е, че животните не са наранявани при производството на яйца и млечни продукти. Всъщност производството на яйца и млечни продукти причинява огромно страдание и убива милиарди кокошки и малки пиленца, както и милиони крави и телета всяка година.

Кокошките, използвани за яйца, се колят на 18-24-месечна възраст, когато тяхната продуктивност намалее.

В природата дивите кокошки снасят само 12 до 20 яйца годишно. Но индустриално развъжданите кокошки са генетично манипулирани, за да произвеждат между 250 и 300 яйца годишно, което води до болезнени и често фатални репродуктивни нарушения. Повече от 95% от пилетата, използвани за яйца, са затворени в толкова малки клетки, че дори не могат да разперят крилата си, а по-голямата част от яйцата “без клетки” и “свободно отглеждане” идват от нещастни кокошки, натъпкани с хиляди в мръсни складове, където дишат и стъпват по собствените си екскременти и никога не виждат слънчева светлина. На повечето кокошки, използвани за яйца, болезнено се отрязва част от клюна, за да се предотврати кълването в пренаселените условия, а в инкубаторите, където се излюпват нови кокошки, за да бъдат изпратени във ферми за яйца – включително ферми с етикети за хуманност, малки и семейни ферми – 6 милиарда мъжки пилета се унищожават всяка година, като се задушават или смилат живи.

По същия начин цялото млекопроизводство зависи от експлоатацията на женското възпроизводство и от унищожаването на майчинството. Както всички бозайници, кравите произвеждат мляко само за да хранят бебетата си. В млекодобивните ферми, включително и в малките и тези с етикети за хуманно отглеждане, теленцата биват отделяни от майките си в рамките на няколко часа след раждането, за да могат хората да вземат млякото, предназначено за тях. Мъжките телета се колят за телешко месо или се отглеждат за евтино говеждо месо. Женските телета прекарват първите 2-3 месеца от живота си изолирани в самотни кошари, без майчина грижа през времето, когато тя им е най-необходима.

Кокошките, използвани за яйца, и кравите, използвани за мляко, също се колят, когато производството им намалее, само на част от естествената им продължителност на живот.

И това са само някои от многото примери за това какво причинява човечеството на тези невинни, нежни същества.

За планетата

Животновъдството използва 83% от цялата земеделска земя в света, но произвежда по-малко от две пети от протеините, които консумираме, и по-малко от една пета от калориите, които консумираме. Отглеждането на животни за месо, млечни продукти и яйца е причина за 14,5% от емисиите на парникови газове, което означава, че емисиите, произведени от животновъдството, са повече от общите емисии на транспортната индустрия. Преминаването към растително хранене би ни позволило да изхраним всички хора на планетата, като същевременно освободим 75% от земеделската земя, което е площ, равна на площта на Австралия, Китай, ЕС и САЩ, взети заедно. Тази земя може да бъде залесена и възстановена, което ще ни позволи да погълнем въглероден диоксид от атмосферата за 16 години до 2050 г.

Въпреки че консумацията на месо, млечни продукти и яйца се счита за приемлив избор според стандартите на обществото, по този начин ние плащаме за една от основните причини за мъртвите зони в океаните, замърсяването на водите, унищожаването на местообитанията, ерозията на почвата, изчезването на видове и парниковите емисии. 

Огромен мета-анализ на 1530 проучвания, в който са разгледани всички системи на земеделие, анализирани са близо 40 000 стопанства в 119 държави и който се счита за най-изчерпателния анализ, провеждан някога, изследващ връзката между земеделието и околната среда, стига до заключението, че растителната диета е най-устойчивата диета, а водещият изследовател заявява:

“Веганизмът вероятно е единственият начин да намалите въздействието си върху планетата Земя, не само по отношение на парниковите газове, но и на глобалното подкиселяване, еутрофикацията, използването на земята и водата. Това е много повече от намаляването на броя на полетите или закупуването на електромобил.”

За повече информация относно въздействието на веган храненето върху околната среда ти препоръчваме документалния филм “Cowspiracy“.

За човешките ценности

Повечето от нас смятат себе си за любители на животните – те са наши приятели, спътници и дори членове на семействата ни. Въпреки това избиваме десетки милиарди сухоземни животни всяка година, както и трилиони морски животни, без основателна причина за това.

Родени сме в общество и култура, които още от раждането ни налагат убеждението, че животинските продукти са нормални, естествени и необходими. Обществото ни диктува идеологии, които носим със себе си през целия си живот. За животните ни се казва, че е нормално да обичаме едни и да ядем и експлоатираме други. Нормализирали сме поведение, което обикновено бихме сметнали за ужасно, като използваме оправдания и вкоренени оправдания, за да се скрием зад реалността на нашите неморални действия. 

Животните страдат също като нас. Те изпитват широк спектър от емоции, включително любов, радост, скръб, страх и болка. Фактът, че животните изпитват болка, означава, че те имат вроден стремеж да я избягват. Ето защо наше морално задължение е да ги предпазваме от ненужно страдание – ние обаче сме нормализирали експлоатацията на трилиони животни, възползвайки се от тяхната нежност и невинност. 

Страданието, което се случва, за да се произвеждат животински продукти, е огромно – и всичко това е ненужно. Консумацията на животински продукти не е необходима за човешкото хранене и всъщност е изключително вредна за здравето и продължителността на живота ни. Всяка покупка, която правим, е глас за типа свят, в който искаме да живеем, следователно, когато купуваме животински продукти или продукти, тествани върху тях, ние казваме, че ни устройва да живеем в свят, който причинява насилие над животни. Когато обаче избираме веган варианта, ние заявяваме, че сме против жестокостта към животните и искаме да живеем в свят, който е състрадателен и без насилие. 

За хората

От близо 7 милиарда души на планетата около 1 милиард страдат от недохранване, а 6 милиона деца умират от глад всяка година.

Животновъдството е пословично неефективно и разточително в сравнение с отглеждането на растения за директно изхранване на хората, като крайният резултат е, че за селскостопанските животни отива драстично повече храна от световните хранителни запаси, отколкото те впоследствие представляват с телата си и секретите от тях.

Това е така, защото за да се хранят селскостопанските животни, трябва да се отглеждат културите, необходими за изхранването им, което е значително повече, отколкото е необходимо за прякото изхранване на хората. (Всяка година изхранваме и колим около 80 милиарда сухоземни животни; на земята живеят 7,3 милиарда души). Например, за производството на един килограм говеждо месо са необходими 13 килограма зърно, докато култури като соята и лещата произвеждат също толкова протеини на килограм, колкото и говеждото месо, а понякога и повече.

Анализ на световните земеделски добиви показва, че по-доброто използване на съществуващите обработваеми земи би могло да изхрани четири милиарда души повече просто като се откажем от отглеждането на култури за храна на животните и гориво, а вместо това отглеждаме култури за пряка консумация от хората. Според изследователите преразпределянето на обработваемите земи по този начин би могло да увеличи наличните калории за храна в световен мащаб с до 70%.

Друг аспект и нещо, което много от нас не осъзнават, е, че зад животновъдната индустрия стои друга категория жертви – служителите. Много от работниците във фермите и кланиците получават психологически травми, които често могат да доведат до тревожност, паника, депресия, злоупотреба с наркотици, дисоциация и параноя. Статистики показват, че в райони с по-висока наситеност на животновъдни обекти се наблюдава ръст на престъпността, домашното насилие и злоупотребата с наркотици.

Работниците във фермите и кланиците и живеещите в близост до тях ежедневно излагат здравето си на риск, като се излагат на патогени във въздуха, водата и почвата, които засягат както животните, така и хората.

Антибиотична резистентност, епидемии и болести

Използването на антибиотици в животновъдните ферми е довело до създаването на бактерии, устойчиви на антибиотици, което представлява глобална заплаха за общественото здраве.

Бактериите и другите патогени, които се развиват в животновъдните ферми, могат лесно да се предадат на хората директно чрез консумацията на месо, яйца и мляко. Епидемии като болестите луда крава, птичи грип, свински грип, COVID-19, салмонелата и Е. coli се причиняват от храни от животински, а не от растителен произход. Защо винаги ни казват да не ядем сурово месо, мляко и яйца, но никога не ни казват да не ядем сурови плодове и зеленчуци? Тъй като при първите има висок риск от заразяване с опасни бактерии.